Случаят Джем
Издателство: | Жанет-45 |
Брой страници: | 507 |
Година на издаване: | 2024 |
Дата на издаване: | 2024-03-26 |
ISBN: | 9786191868834 |
SKU: | 35776250002 |
Размери: | 14x20 |
Тегло: | 533 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 28 лв. |
В романа „Случаят Джем” Вера Мутафчиева успява да интерпретира ключовите моменти от османската епоха, включително трагичната съдба на един принц. Чрез този процес тя не само анализира себе си и своя баща, но също така се опитва да разбере времето, в което живеем.
Тази творба оказва разрушаващо въздействие върху утвърдената местна легенда за турците като жестоки завоеватели, които са унищожили нашата културна идентичност и са ни затруднили в интегрирането с европейския културен контекст. Мутафчиева смело оспорва тези представи, проявявайки страст към османистиката и обекта на своя професионален интерес.
На празните места в книгата записвам думи, които ми правят впечатление или които бих искал да запомня – те ще ми бъдат полезни срещу мрачната сила на времето и живота.
Основното послание на този необичаен роман идва от уникалния подход при разказването му и новаторското послание за епохата. Романът представлява историята чрез очите на множество свидетели - второстепенни герои от близкото обкръжение на Джем като покровителствания поет Саади, а също така исторически фигури като великия везир Нишанджи Мехмед и д'Обюсон - магистър на родоските рицари.
Тази структура позволява постоянно сравнение между минало и настояще; свидетелите предлагат своите гледища относно историята въпреки че вече не са сред нас. Тяхната перспектива (подкрепена от автора) става актуална спрямо читателя днес, установявайки истински диалог между различните времена.
Ако романът "заема" нещо от историята, то това е прозрението за значимостта на малките действия пред големите; „Случаят Джем” демонстрира колко малка изглежда нашата горделивост през призмата на историческата перспектива.
Мутафчиева несъмнено черпи вдъхновение от труда на Лев Толстой. Докато Толстой изразява задоволство у християнина-анархист относно безсилието наречено Свръхчовек, Мутафчиева вижда безизходността ни като една от основните трагедии в човешкия живот. С помощта на романовия формат тя показва как хората бавно се трансформират в неща далеч извън собствените им представи за себе си.
.
.