Трагедията

Историята за Фауст обикновено се определя като трагична. Драмата на Марлоу носи точно това название: „Трагическата история на живота и смъртта на доктор Фауст“.

Въпреки това, ако анализираме критериите, предложени от Аристотел, които все още важат в съвременното разбиране за трагедия, можем да заключим, че произведението на Марлоу не е истинска трагедия. Вместо това то представлява поучителен разказ за грешния живот и заслуженото наказание на един развратен човек. Но именно тази ситуация не притежава трагизъм – както Аристотел би считал, така и ние.

Трагичността се проявява тогава, когато не просто лош човек, а талантлив и жизнен индивид страда заради сериозно заблуждение; например Креон в „Антигона“ или дори до известна степен Разколников от „Престъпление и наказание“.

За да бъде образът действително трагичен, героят трябва да е личност с дарби и високи стремежи; способен е на велики дела и следователно има потенциал да достигне добродетел или дори святост; но под влиянието на изкушение взема неправилно решение и извършва престъпления.

Дори след тези действия обаче той трябва да предизвика съчувствие у публиката. В контекста на християнството не бива да бъде осъден завинаги – над душата му трябва да има надежда. Такъв е случаят с Фауст и Маргарита.

От друга страна Мефистофел не може да бъде разглеждан като трагичен герой. Той играе ролята само на изкусител – символизира злото подобно на змията в райската градина.

И така, нека преминем към разказването на драмата.