Актуалността на миналото

Според един широко разпространен либерално-позитивистки възглед, миналото представлява нещо, което е съществувало, но сега вече не е и няма да бъде. Преувеличената представа за линейния напредък и неговата необратимост се основава на опростено разбиране за миналото – то се вижда като килер, изпълнен със стари и ненужни вещи, които оставяме само в случай че ни потрябват, въпреки че никога повече няма да са от полза. Идеята е, че вчерашният ден неизменно изтича в канала по естествен начин. Освен това историята се разглежда като широка река с мътна вода, която поглъща всичко попаднало в нея и рано или късно всичко изчезва там, където тя среща безсмислието. Миналото представяно като стар килер и историята разглеждана като непрекъснато движение към нищото са две взаимосвързани концепции на либерално-позитивистката цивилизация. И двете идеи базират своята логика върху времето като еднопосочен поток без реални измерения; той представлява преход от ново нищо към стара нищожност.

Този сборник от статии, студии и есета обединява авторовата перспектива, която решително оспорва идеите за времето и миналото като хранилище на ненужни предмети или историята просто като ненужно връщане назад към несъществуващи стойности. Авторът твърдо вярва в противоположното – според него миналото остава актуално, необходимо и плодотворно. В дълбините му проницателното око на изследователя може да открие контури - които действително могат да очертаят бъдещето. Така нареченото минало не е просто това какво е било веднъж; то продължава да съществува активно и има потенциал отново да стане част от нашия живот.