Българи Балканци

Дион Касий споделя: „Тези даки, които живеят от страната на реката (Истрос, Дунав) до територията на трибалите, принадлежат към провинция Мизия и са наричани мизи от всички освен местните жители”.

Дион Касий (живял през втори век и починал през 235 г.) е римски сенатор и консул, назначен за управител последователно на Далмация и Горна Панония от император Север Александър (в периода 223 - 227 г.), което му позволява да има добро познание за региона.

Възниква въпросът как се самоопределяли местните хора и как е била наречена земята между Дунав и Балкана преди образуването на римската провинция Мизия?

Може би отговорът идва от св. Йероним, автор на латинския превод на Библията, родом от Стридон в Далмация. Той публикува карта между 400-420 г., където след Сирмиум – град разположен по границата между Мизия и Панония – пише Mesia hes & uulgaria (Мизия значи България). Съществуващият препис датира от XII век, но има сериозни основания да се счита, че представеният текст е оригинален.

Друг възможен източник е Йоан Никуиски (VII век), който съобщава за събитие около 516 г., когато след битка с войските на император Анастасий „Виталиан се отклонил в провинцията България” (около Шумен).

Димитрий Хоматиан — архиепископ на Охридската българска архиепископия — около 1216-1234 година заявява себе си като „архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България”. В неговото кратко житие за Климент Охридски той казва: „Този велик наш отец бил произходом европейски мизийци, известни сред народа като българи.”

Охридският архиепископ Григорий (1317 - 1327) оставя надпис със споменаване на българите като „мизии”: - „Григорий..., построил храм,... започна да учи мизийския народ относно закона.” - годината посочена тук е 6825 (=1317), а тогава Охрид попада в пределите на Второто българско царство.

През 680 година след поражението над Константин Погонат в Малка Скития (римска провинция Мизия), презвитер Константин от Апамея отбелязва: “Пристигнах при вашето свято събрание с цел да науча нещо; ако ме беше слушало мнозинство нямаше да понесем загубите тази година във войната срещу Българите."

Комес Марцелин описвайки ситуацията с българите в Мизия заявява: "През тая година православните жители в Скития и Мизия поканили Виталиан...да потегли против безбожния Анастасий". Армият му включвала хуни и българи набирани именно там („ounnon kai Boulgaron”).

Йоан Малала пише за Виталиановото поведение във връзка с революцията му: "Той завладял Тракия, Скития и частично Мизия до Одесос и Анхиало."