Господи, пораснах, а сега какво?

Ако поезията е оставила следа в ума и сърцето ти, дори да я „отлагаш“ през годините или упорито да не пишеш, тъй като животът изисква проза, тя все пак ще те завладее. Такъв е неизбежният случай с Ирена Стоянова! Срещнах нейни стихотворения по време на курс по творческо писане, организиран от „Академия Знание“, където установих безусловно – тя е поетеса. Под влияние на тематичните предизвикателства Ирена успя да създаде чудесни стихове. Всъщност... тя позволи на душата си да надмине притесненията и ежедневието и да се открие пред белия лист. Аз вече изпитах радостта от този процес – както читател, така и редактор. Сега тази радост предстои на теб, скъпи читателю! Влизането в „Господи, пораснах, а сега какво?“ е среща с твоята душа чрез поетичната визия на Ирена Стоянова. Тази книга съдържа любов, прошка и ирония - всичко необходимо за намаляване на уязвимостта ни и ... много искреност. Не става дума за буквална автобиография; това е честността към самата поезия, която не допуска фалшиви претенции или измислени истории. Това представлява едно от основните й достойнства. Разбира се, че само личното преживяване не е достатъчно за наречем един текст истинска поезия. Ирена намира спасение в метафората и така животът изглежда понякога малко по-лесен за разбиране; авторът расте заедно с читателя си. Няма дребнавости тук - защото поезията може да превърне прашинката във вселена и обратно - цялата вселена може да се побере в шепа.

И така... приятно четене! Очаквай новите небета на Ирена!