Езерото. Митопоетичен генезис и литературно битие (от Античност до Романтизъм)

Книгата разглежда предизвикателствата, свързани с раждането на един образ и неговите неочаквани художествени трансформации, който носи неизследвана съдба. Защо именно езерото? Нима историята на този воден образ не е тясно свързана с пейзажа около него? След задълбочено изследване на присъствието му в многовековната културна традиция на европейските литератури става ясно, че то притежава собствена история, която се различава от начина, по който природата е интерпретирана в литературата. Освен това, езерото не съответства и на концепцията за поетика на водата. Произходът на старогръцката, латинската и общославянската дума за „езеро“ отразява значението й в античните и библейските текстове като безводно дълбоко място или ров – символи за гроб или огнена геена. Как ще се проявят тези закодирани значения през хода на литературната история? Как променящите се естетически и философски възприятия влияят върху развитието и утвърдяването на езерото като художествена форма? Защо Ренесансът поставя акцент върху голямата тема за природата, а езерото остава извън централното внимание до периода преди романтизма? Настоящият труд представлява първи опит да проследим дългия път от Античността до Романтизма, когато то започва да изразява комплексна визия за красотите и страховете във вътрешния свят човека. Литературните произведения включват разнообразие от национални контексти, включително славянски творби; това разширява перспективите за допълнителни проучвания както в микронационален план, така и чрез макрокомпаративистичен подход към темата.