И леглото ни е зеленина

Виолета Радкова пише по магически начин. Тя е създала уникален литературен стил, в който разказът е изпълнен с реалистични персонажи, обединени от невидимите нишки на истинския поет. Не можех да спра да чета до последната страница на историята за Иван, като през цялото време усещах, че животът му няма окончание. Това е пътуване, което те потапя дълбоко и поставя пред теб дилемата – да плуваш или да се потопиш. През всичкото време те съпровожда една особена благост, сякаш полет от крило.

Капка Касабова

Тази книга излъчва радост от самото си начало до края; тя носи удоволствието от изграждането на собствен свят и неговото населяване. Както при романите извън стандартното описание, „И леглото ни е зеленина“ трудно може да бъде класифициран. По-скоро бих го определила като роман за втория шанс и възможността (или невъзможността) за паралелни животи; той разглежда постоянното завръщане към неизменяемото и предначертано там, където безкрайната свобода на литературата среща ограниченията на човешкия опит. С този роман Виолета Радкова не просто дебютира; тя влиза директно в своя зрял авторски период.

Яна Букова

Роман за непонятната граница между действителност и сънливост. За двата толкова различни живота на един човек и загадъчните паузи между времевите линии и привидно безкрайните земни пространства.

Христо Карастоянов