Стефан Мавродиев. Играещият човек

Мавродиев обединява всичките си способности, опит и лични преживявания – както радости, така и горчивини. Той използва своята мисъл и усещане за света, за да се впусне в борба за мечтата си с осъзнаването на краткостта и преходността на нещата. Темите, които желае да разгледа, включват:

• сивотата срещу вълшебството;
• свободата – както тази, която е самоillusionnaia, така и истинската;
• достойнството – което може да бъде накърнено или запазено;
• редкостта спрямо интензивността на съществуването;
• заблудите, но също така и истината.

Той присъства тук толкова автентично, че предизвиква желание да преминеш отвъд играта; или действително напуска това поле. В интервюто си за БНР от 14 март 2019 г., когато го питат кой е Фойербах, Мавро отговаря: „Може би аз самият.“ И споменава концепцията за „харакири пред всички“.

проф. Георги Каприев