Римските императори срещу готите на Книва

Политическа митология, исторически документи и възстановима събитийност.

Периодът на войнишките императори е един от най-противоречивите в историята на Римската империя. Той обхваща времето от края на династията на Северите (235 г.) до възхода на император Диоклетиан (284 - 305 г.). Продължителността му е предмет на многобройни изследвания и научни дискусии. В зависимост от използваните критерии различните автори поставят различни начални точки за процесите, характеризиращи този период. Увеличаването на влиянието на армията, започнало при управлението на Септимий Север (193 - 211 г.), след края на династията вече излиза извън контрола на управляващите. Легионите стават истинският носител на централната власт по това време. Императорът преминава от позицията си като ръководител към функция, която зависи от желанията и моментните интереси на войниците. Владетелите са принудени постоянно да водят войските в бой по границата, тъй като лоялността им лесно може да се промени.

С укрепването na армейското влияние сенатът постепенно се свива до фракция с амбиции за власт. Италия бързо губи своето значение и привилегии в провинциалната система na империята; регионализмът набира сила. Произходът не играе решаваща роля за социалния статус и всеки има шанса да стане император. Легионерите често издигат свои кандидати за владетели, но техният мандат – а понякога и живот – е кратък, защото насилието неизменно придружава смяната im . Икономическата структура na империята претърпява значителни реформи, много от които не довеждат до стабилност. Променя се също така религиозният живот; християнството започва да играе важна роля с политически последствия.

Изследването направено от Лили Грозданова разглежда девет години в описания период – между 244 и 253 г., които изглеждат малко значими спрямо общата история нa империјата . По време нa тези години управляват трима императори: Филип Араб (M.Iulius Philippus) (244–249), Траян Деций (Gaius Messius Quintus Decius) (249–251) , Требониан Гал(Gaius Vibius Trebonianus Gallus)(251-253 ) , както i техните съвладетели . Периодът включва още няколкомесечното управление nа Емилий Емилиан(M.Aemilius Aemilianus), което увеличава броя нa августицете през това време до осем .Тези години предоставят уникална възможност da бъдат наблюдавани зародишите nа процесите , които ще доминират развитието nа імпериятa през целият последвал период под власттана военните идолизации.Тук se открояват тенденции коити подготвят прехода към нова епоха — тази наречена Домина."