Не съм затворен кръг

Поезията на Вутимски представлява изключително явление не само за епохата, в която живее, но и неговото творчество се отличава с особености, които не могат да бъдат обяснени единствено чрез биография или сравнения с творбите на "прокълнатите" поети. Неговият опит е изпълнен с болка и крайности - термини, които адекватно описват позицията му в българската литература. Вутимски практически е прекарал живота си без надежда и шансове, страдайки от своята уникалност и невъзможност да се впише в света около него; той е бил подложен на огромна бедност и самота, съществувайки почти на границата на възможното – въпреки това обаче духовният му живот далеч не е бил оскъден. (Едвин Сугарев)