Четвъртият път. Въведение в четвъртата политическа теория

Глобализацията поставя под въпрос бъдещето, тъй като води до появата на постчовешки същества и формира нова реалност, изпълнена със симулации и виртуални образи. Вместо традиционния субект се утвърдява изчислителен център - матрица или суперкомпютър. Времевите категории преминават в "двойници" на миналото, настоящето и бъдещето. Двойникът на миналото представлява фалшив спомен, резултат от манипулация върху историческата памет. Блокирането на трансцендентния субект позволява замяната на минали събития по подобие на смяната на видеокасета в плейър.

Когато променяме историята, ние директно влияеме върху бъдещето; ако две несъвместими писти отминат заедно, техният ефект ще резонира в новосъздаденото обединение занапред. Така времевият контекст става неясен и многозначен.

С настоящето ситуацията е сложна: за да го унищожим, трябва не само да блокираме трансцендентната индивидуалност, а тя напълно да бъде елиминирана. Това може да стане единствено чрез прехода към постчовека. Изследвания по дешифриране на генома, клониране и развитие на киборги се извършват с цел селекция на съществa без субективни измерения - такива за които екзистенциалните понятия са чужди. Съзнанието дори може да се симулира наред с подсъзнанието; така настоящето би могло да изчезне както то не присъства при животни или машини.

Александър Дугин е руски философ и политолог, известен със своите публикации по социални теми. Като старообредец той ръководи Центъра за консервативни изследвания и основава Международното евроазийско движение в Русия. Той е идеолог зад неоевразийството - течение в руската политика призоваващо към мултиполярен свят чрез интегриранeто между Евразия (Русия, Европа и Близкия Изток) срещу англосаксонските държави (САЩ и Канада). Според него Западът е загубил своята духовна стойност ради материалното благополучие докато руската култура предлага алтернатива спрямо това устройство. Освен това Дугин смята Русия за потенциален "Трети Рим", отбелязвайки близостта между руския народ и ислямските страни посредством евразийския контекст και туранските традиции.