Краят на литературната автономия: 1946

Книгата представя 1946 година като период на избори, акцентирайки върху конфликтите между зависимостта и свободата. В нея се разкриват първоначалните сцени на лирично възхищение към Георги Димитров. Анализира се съперничеството в Съюза на българските писатели и неговото превръщане в инструмент на режима. Осветлява се как социалистическият реализъм постепенно получава предимство и как литературата започва да обслужва държавната политика.

Текстът разглежда преследването на свободата на словото, както и лицата, които я защитават – Кръстьо Пастухов, Трифон Кунев, Цвети Иванов, Петър Горянски, Иван Радославов, Иван Богданов и други проявили несъгласие. Изследват се алтернативните литературни платформи и опозиционния глас. Книгата ни предоставя разнообразие от истории; когато те са обединени в контекста на 1946 година, тя става значима както исторически, така и личностно за хората от онова време.