Прекъснати връзки

Признавам, че ми се стори доста смело от страна на Светлана Любомирска да представи своето писателско творчество чрез роман. Имам голямо уважение към добрата проза и никога не бих посегнала към нея освен в ролята си на честен читател. И именно като такъв започнах първото четене. Фактът, че нито веднъж не въздъхнах от скука, а също така не поставих етикет на произведението - дали е криминален или любовен жанр, и че не попаднах на недостоверни персонажи, оставяйки ме в напрежение относно това кой е убиецът до самия край, вече ме прави почитател на творчеството на Светлана. Да, всичко необходимо присъства в тези страници – криминалният елемент те държи заинтересован; но няма как да прескочиш финала за да разбереш извършителя. Не можеш просто защото срещаш герои с реална дълбочина и сложност във взаимоотношенията им – ситуации, които те карат да се идентифицираш с тях. Това става благодарение на факта, че мракът и светлината са част от нас и биват отключени чрез любовта... както и нейното отсъствие.

Бях запозната с образователния фон на автора като психолог, но искрено се зарадвах когато установих липсата на самоцелно задълбаване в психологията или диагнози в текста. Един добър разказвач избягва поучителните тонове спрямо героите си; той ги оставя сами да водят историята си… очевидно ги обича. Именно това направи Светлана – тя успя да достигне до мен и се надявам същото ще стане и с теб, ск dear читателю! Защото всеки носим своя мрак и светлина; преди дa решиш да хвърлиш камък трябва първо да помислиш за Христос… без осъждане.

И така започва новият ден със свободна душа!

Камелия Кондова

"Темата за липсата на любов и последствията от отказа й - оковите наложени ни от обстоятелствата; комплексността при човешките връзки; крехката червена нишка - нашите кръвни родствени отношения завинаги свързани помежду ни... Всичко това може лесно да бъде прекъснато с едно остро средство държано от човешка ръка. Какво означава "да бъдем хора"? Тази книга задава важните въпроси: докога сме истински хора? Откога? И как точно постигаме тази същност? Напомня ни най-важното - можем да бъдем човеци единствено когато обичаме."
Ива Спиридонова