Тезей (притча)

"Тезей" (1946) е една от последните творби на Андре Жид, която представлява резултат от дългогодишни размисли - над две десетилетия. Тази притча служи като своеобразно литературно и философско завещание на автора. В основата на ретроспективния разказ за живота на митичния герой се крие друг сюжет - този за различните етапи в човешкия живот и процеса на себепознание. Думите, които Тезей изрича след основаването на Атина: "Създадох своя полис, изпълних задачата си, живях," могат да се разглеждат и като равносметка на самия писател. По този начин Тезей става символът, избран от Жид да предаде заключителната идея, до която е достигнал: че истинската същност на човешкия Аз достига пълнота чрез това, което оставя като наследство за бъдещите поколения.

"Така стоят нещата с героите. Нивото им остава вечно присъстващо и благодарение на поезията и изкуствата се трансформира в траен символ. Затова Орион ловецът все още преследва зверовете сред обраслите с асфодели елисейски поляни – жертви от неговия живот; а образът му продължава да блести под формата на съзвездие в небесата. Така Тантал остава безкрайно жаден, а Сизиф безспир търкаля към недостижим връх камък, който постоянно се връща назад – олицетворение на тревогите му по време когато е бил цар в Коринт. Защото запомни: единственото наказание в подземното царство е непрекъснатото започване наново делото, което не си успял да завършиш приживе."