Трактати

Между 1891 и 1907 година Андре Жид създава редица творби, които той сам нарича Трактати, въпреки че те съдържат елементи от различни литературни жанрове. В тях той изразява своите възгледи за изкуството в контекста на постсимволистичната естетика (например в „Трактат за Нарцис. Теория на символа“), размишлява върху преходността на желанията (в „Любовният опит, или трактат за напразното желание“), предлага история за загубената вяра в думите, които без истинност превръщат говорещия в измамник („Ел-Хадж, или трактат за мнимия пророк“). Освен това обсъжда три типа морал: този на добродетелта и жертвоготовността; този, който уважава върховния интерес на родината; и този свързан с честта и почтеността („Филоктет, или трактат за трите вида нравственост“). В произведението „Вирсавия“ рисува образа на богат властелин, стремящ се да притежава всичко дори бедността на ближния си. Накрая, в „Завръщането на блудния син“, той използва библейската притча, за да разграничим поражението от покаянието.