Житие и страдания грешнаго Недялко

Наименувах тази уникална книга „Житие и страдание на грешния Недялко“, тъй като винаги съм имал особена привързаност към Софроний, който често съм препрочитал заради неговата дълбока искреност и скрита самоирония.

Вече преминах осемдесетте...

Никога не съм предполагал, че това е възможно. Искрено казано, малко се срамувам, защото винаги съм вярвал, че поетите трябва да си отиват млади и така да бъдат запомнени. Но ето я съдбата!

Сега разбирам, че не е толкова лошо да навлезеш в последната фаза на живота – третата или четвъртата... Тогава те обземат страхове относно времето, което остава пред теб, и започваш да бързаш да наваксаш всичко пропуснато. Написах толкова много стихотворения... През последните три години около 250. И през тези години преживях четири операции и все пак оцелявах. Изключително мотивиран съм да правя всичко онова, на което все още мога – пиша стихове, песни и пиеси; рецитирам и режисирам.

Но за жалост! Не мога да играя тенис.

Започвам тази книга с намерението да включа в нея най-личното и интимното от моя живот - онези моменти, които вече споделих в своите четири тома мемоари. Искам да разкажа историята си по начинa й споделен с всички заинтересовани какво се е случило със един поет с дългогодишен опит зад гърба си. Надявам се читателите ми от моите дебели томове: „Здравей, Аз“, „От себе си не си отивай“, „Сбогуване с Бургас“ и „И да започнем отначало“, както и документалните книги „Истината за моя баща“ и “Историята на една любов”, ще ми простят това повторение: взимам откъси от тяхната съдба , които чувствам нужда още веднъж da разкажа. Най-важното е представям си как моите внучета Тамара, Самуил και Кина ще прочетат тези редове след време і може би ще ги покажат на собствените си деца și внуци . Защото техният дядо e живял през три различни периода na България : при капитализма i фашизма , при социализма i тоталитаризма , а также v демокрацията i плутокрацията .

Така…