Хакнатият човек. Homo fractus

След години на манипулации, заблуди и обещания за идеален свят, технократите обявиха край на епохата на Просвещението, потапяйки човечеството в състояние на нарцистична зависимост.

Земята, която хората експлоатираха безмилостно, отвърна; вместо да търсят решение, самопровъзгласилият се „елит“ хакна Homo sapiens и го превърна в ресурс в стремежа си към желаната власт.

Как успяхме ние – общността от "разумни същества" – да преминем през 50 000 години развитие от скалните рисунки до балета и Толстой, а след това само за петдесет години да се върнем обратно към графитите и рапа? Защо хората така бързо се отказаха от правата си, извоювани с дълга борба? И основният въпрос: неизбежен ли е един свят без интелигентен живот? Какви са нашите шансове за спасение?

В стремежа си да доминират над себеподобните си, някои индивиди от вида Homo sapiens могат да сведат човешкия разум до нивото на нематода. В такъв случай компютрите ще могат много по-лесно да контролират човечеството отколкото Илон Мъск управлява своите опити със свинчета.

Смятам, че човекът има потенциал и задължение да реагира срещу разширяването на Цифровия Левиатан чрез нова творческа избухливост и собствената си уникалност. Човешката сингулярност ще бъде резултат от усилията на всеки един от нас върху собственото ни тяло и умствени способности, както и процеса на реорганизация в обществата. Само по този начин можем да избегнем апокалиптичното подчиняване пред машините, технологичното робство и живота в матрицата на цифровия концлагер – водещо до саморазрушение на човечеството.

Игор Шнуренко (Cyril Gilson)