Оловна тишина. Историята на един разстрел

Ивайла Александрова не се занимава с рушене на митове и не отнема блясъка на личности. Оценките, които съществуват, не са нейно дело. Тя не дава присъди или контраприсъди - оставила е това за другите, за нас.

Най-силното и значимо постижение на тази книга е, че от бездната на многобройни факти - факти, които продължаваха да излизат до самия край по почти свръхестествен начин, сякаш чакайки осемдесет години точно този момент - в действителност се е появила истината. И тя не касае само конкретния случай; става дума за понятието истина като цяло - такова, каквото най-много ни ужасява.

Този разказ няма да ни разкрие нищо ново относно човешката природа или онова, което можем интуитивно да усетим - именно тук се крие целият му ужас. Вапцаров в него не е нито геройски образ, нито просто жертва на обстоятелствата. Той представлява човек със свой съзнателен избор и носещ тежестта на последствията от него.

Не мога да определя дали книгата повече принадлежи на живите или мъртвите. Защото всяка смърт взима много повече от тези след себе си освен загубения близък човек. Адските страдания са далеч по-многобройни и достигат дори до наши дни.
- Елена Алексиева

Тази работа остава безпощадна към всякакви опити за манипулация около Вапцаров и неговото наследство в паметта на българския народ както и творчеството му. С научна прецизност и прозорливост при търсенето материалът е безспорен и голяма част от него непозната - лишена от идеологически влияния или субективизъм. Издаването ѝ представлява задължение към българското себепознание.
- Младен Влашки