Разговори за щастието

Има книги, които могат да бъдат четени или просто прелиствани в свободен момент на терасата на кафе. Или пък да се вземат за пътешествие. Такъв пример е „Разговорите за щастието“ от френския философ Ален (1868–1951), който все още не е много познат на българските читатели и вероятно ще ги привлече още с първите си редове. Тези стари текстове сякаш говорят лично до нас, като приятел отсреща с усмивка пита: „Как сте? Искате ли да поговорим?“

„Разговорите за щастието“ са тринадесетата книга от Университетската философска поредица. Някои може да нарекат това удобно съвпадение, което ни предоставя възможност да разгледаме парадоксите относно темата за щастието, оценявани високо от философите. Но всъщност става въпрос повече за повърхностна причина да започнем разговорите с Ален, който има специфично отношение към суеверията и страхове свързани с бъдещето, както и към всякакви предсказания – явления, които той смята за манипулативни и причиняващи душевен дискомфорт. Независимо какво се казва относно щастието — положително намерение само по себе си — първата стъпка е освобождаването от страха и чувството на неизменност.

С настоящото издание ние призоваваме „Разговорите за щастието“, така че те да оживеят по нов начин на български език със своят отклик в интерпретации и критика. Книгата е написана през 30-те години на миналия век (1925 г., разширено издание през 1928 г.), когато учителят по философия Емил Огюст Шартие обединява бележките си от курс по тема като щастие, морал и интелигентност проведен между учебната година 1922–1923 г. Самият той преминава през Първата световна война и след демобилизацията си през 1917 г., дълго време изпитва трудности със здравословното си състояние докато наблюдава страданията покрай Втората световна война. По време на тези събития той предпочита работата си журналистически – медийната сфера реагира мигновено на случилото се и поддържа връзка с актуалността му. Ален пише есета - подобно на мнозина френски мислители е талантлив писател - използвайки различни псевдоними; известен става именно под името Ален при подписване на своите философски произведения.

Творбите му говорят сами за неговия интерес: заглавия като „Начала на философията“ (1916), „Теория на познанието у стоиците“ (1891), „Спиноза“ (1900) показват вдъхновения от основополагающи фигури като Платон, Аристотел или Декарт без да забравя учителя си Жюл Ланьо; проявява внимание към красотата в литературата даже в тежки времена; а освен това пише множество "разговори" по важните теми във всяко време – политика, икономика религии."