Сказание за Сирм - царят на Трибалите

Авторът умело предава духа и атмосферата на отминалото време, като отвежда читателя по неочаквани маршрути на мистерия, красота и страсти в живота на жителите на Валве, столицата на трибалите. С голямо майсторство той описва ловните увлечения на тракийските ловци, които се стремят да уловят обикновен дивеч или да заловят дивак за ритуално жертвоприношение по време на един от значимите празници. Почти нищо не е известно относно победата на Сирм над армията на Филип Македонски в долината край река Ойскос; според проф. К. Йорданов това събитие е станало в Искърската долина. Конфликтът възникнал след отказа на Филип да плати мито за стъпването си върху земята му при завръщането с богата плячка от войната със скитите. Липсват данни и относно войната "за отмъщение", която Александър Македонски води срещу Сирм след раняването (почти смъртоносното) на баща му Филип близо до прохода Витиня.

В романа не се разглежда само животът сред трибалите; широкото епично платно позволява Цветко Стеев да запознае читателя с един от най-мъдрите писатели от древността - Хаброзалмокс, който живее в царския град Севтопол, столица под управлението на одриския цар Севт ІІІ. Тук изкусно са представени и едни от най-древните светилища – Пере (Перперикон), което служило не само за орфически ритуали и предсказания, а било и прочут книгохранилище. За него свидетелстват множество факти в книгата "Нави", където например става ясно как цар Ситалк изпратил двамата си синове при евреите да възстановят изгубените свещени текстове докато били пленници във Вавилон.

Сирм желае да погледне напред към бъдещето и затова изпраща свой човек до Пере, Самотраки и Делфи за пророчества; по пътя обаче решава накратко да посети Миеза – мястото където учат наследниците on македонските аристократи под наставленията на Аристотел. Читателят ще има шанса също така да седне в античния театър в светилището Делфи и усети духа времето тогавашното общество носело. Делфи представлява тракийско светилище посветено първо na тракийската пророчица Темида Парнаска , а впоследствие – нa Аполон . Но недостигайки края n a „Едип цар“, читателят ще последва бегълците - пратеника нa Сирм , Пердика i робинята n a делфийската Пития - сибила Херо?