Самосън

Тази книга е посветена на непрекъснатото самоанализиране и преосмисляне, както и на увеличаващото се съмнение относно крайностите в решенията от миналото. Тя разглежда несигурността за бъдещето и мъчителното усещане за разпадането на един свят, наред с плашещата непредсказуемост на предстоящото. В предишна творба Левчев представя герой, който загива, но не успява да избяга от Помпей – символ на един величествен и патриархален свят, който вече е безвъзвратно изчезнал. И в "Самосън" можем да открием подобни теми. Главният герой чувства привличането към свещените сенки на миналото, докато същевременно го преследва дълбоката самота. Постоянният въпрос, който пронизва почти всяко стихотворение и цялостната структура на книгата е: кой ден сме днес и коя е нашата епоха?

Иван Гранитски

„Всяка история вярва,
че представлява вечност.
Смисълът зад думите остава жив.
Все още мога
да говоря с него.“
Любомир Левчев