Името ми е Дамян

В последните седмици отново изпаднах в същото психично състояние, както преди; нервен, раздразнителен и агресивен. Затова родителите ми ми казаха, че трябва да посещавам редовно групата за самопомощ, понеже явно отново съм на ръба и не искат да се сблъскам с по-сериозни проблеми. Така два пъти седмично прекарвам време на тревата с участниците в групата - навън е по-спокойно. А ако времето е лошо, остава само задушната стая. Всеки трябва да сподели нещо. Аз обаче си мисля - няма да разказвам нищо. Ще стоя тук мълчаливо. Ако е нужно, ще бъда в групата всеки ден от сутрин до вечер и ще мълча като камък.

Дамян живее в свят на семейни конфликти, социални служби и психолози. Никой около него не успява истински да го разбере: нито родителите му, нито приятелката или компанията му. Поради това той прибягва до наркотиците и постоянно пие; понякога така силно му потъмнява пред очите, че избутва всичко около себе си. Бунтува се срещу хората с техните изисквания към него да бъде различен от това което е реално. Но Дамян не може и не желае да прости - той трябва да открие своя собствен път.

***

Сузана Тратник (1963) получава множество награди за своето творчество, включително отличието на фондация „Прешерн". Романът "Името ми е Дамян" излиза през 2001 година и впоследствие авторката адаптира текста за моноспектакъл; произведението е преведено на немски, чешки, словашки, сръбски и македонски език.