Смесеният език на виенските българи

В монографията се разглежда езиковата практика на българската етническа общност в Австрия, която предимно говори два езика. Във Виена българите основно комуникират помежду си с разговорния вариант на книжовния български (известен като мезолект). Както старите, така и новите имигранти в австрийската столица обикновено притежават добра професионална квалификация – сред тях има бизнесмени, дипломати, както и представители от сферата на изкуствата, науката и образованието – ученици, студенти и научни работници. Смесеният език във Виена проявява характерни особености най-вече в лексикалната част, тъй като тя е най-податлива на влияние от чужди езици. Фонетичните и граматичните характеристики са многобройни, но заемат второстепенно място; те имат основно книжовен характер. Немските транзитиви в речевите изрази на виенските българи могат да бъдат разделени на два вида: интерференти (основно) и прекодирания. Интерференцията обхваща главно лексикални изменения, които частично променят българския код, докато прекодирането включва значителна промяна в структурата – започвайки с българския код след това завършва като немски. Честото преминаване между кодовете става особено след определени термини наречени "сигнализатори". Резултатът от взаимодействието между различните компоненти на домашния език и немските транзитиви води до разнообразна лингвална смеситца, която може да бъде описана справедливо като смесен език.