След дланите

„Светът в „След дланите” е деликатен и напълнен с напрежение, но също така е опознал откази и неуспехи на зрялостта - сдържан, студен и изрисуван от фините контури на иронията. Гласът в произведението нежно одрасква читателя, оставяйки следа, която боли погледа, разклаща видимото и извежда на повърхността уж незабележимите проблеми в комуникацията, обикновения ужас на ежедневието и все по-трудната близост.

В своя дебют Гергана Панчева показва засилено поетично внимание към детайлите, както и към ритъма им; начина, по който увеличената подробност променя пулса на цялото или го нарушава. Вероятно именно тук идва усещането за апокалипсис между редовете - но не като мощна симфония, а по-скоро със сюрреалистични визуални елементи.

На пръв поглед стихотворенията на Гергана Панчева разкриват младост. Лесно се забелязват темите и предметите, които предизвикват интерес у съвременното поколение около 25-30 години. Въпреки това става дума за зряла литература без излишества. Езикът е ясен; зад привидната простота се крият значими пространства от смисъл, които изискват житейски опит, висока наблюдателност и дълбочина в търсене. Неочакваните образи и внезапните обрати придават уникалност на книгата - тя не само остава запомняща се, но изгражда личен стил във възходящия път на автора.

Амелия Личева"