Азбука от попътни хора

Посвещавам на светлата душа на майка ми, която вероятно е поела без куфар към Рая. Когато бях дете, притежавах невероятно красиво метално куфарче с истинска закопчалка, изрисувано със зелени палми и героите от „Доктор Охболи“. Майка ми го донесе от СССР в момент, когато започвах да говоря. Често се шегуваше, че приготвям „бадажа в туфала“, когато тръгвах за училище.

Спомням си как постоянно играех с „багажа в куфара“. Слагах вътре малко блузки, чифт долни гащи и чорапки, едно байкалче, гребен и фибички. Изваждах сапун от гардероба на баба си - той носеше аромат на женственост. След това правех билет от хартия: чертаех го внимателно и му пробивах няколко неравномерни дупки преди да тръгна.

Сега съм свикнала с новия си куфар на колелца; опаковам багажа бързо и избягвам ненужните вещи. Обичам пътя сам по себе си заради удоволствието от пътуването и действително пътувам често - тогава водя разговори със света ума си. Ценя срещите с различни хора покрай мен, защото именно те разкриват врати към заключени храмове в живота ми и ме променят.