Времеубежище (твърда корица)

Романът "Времеубежище" разглежда как реагираме на внезапните промени в света около нас и усещането, че бъдещето е затворено за нас. Запитваме се дали не търсим утеха в миналото и до каква степен можем да избираме собствената си история, както и тази на страната, в която живеем. Какво се случва, когато ни завладее „вирусът на миналото“ и как успяваме да преодолеем това.

Георги Господинов умело предвижда ситуации, които преди няколко месеца изглеждаха немислими. В своята по-ранна творба „Физика на тъгата“ той акцентира върху две основни състояния – тъга и емпатия; сега "Времеубежище" ни кани да разискваме отношенията между вчерашния свят и този утре. Тук отново срещаме героя Гаустин, който поема инициативата в свои ръце. Той преминава през различни времена като река и мечтателно желае да лекува чрез спомени. Неговата клиника за минало става убежище за онези, които са загубили паметта си.

Как ще се развие неговият стремеж? Колко тежест може да понесе един човек от своето минало? Първоначално всичко започва с една клиника, но към края на романа обхватът достига континентални размери. Ще видим как протича животът във възстановки: как би изглеждало едно априлско въстание в Борисовата градина или ако осъмнем марширувайки пред мавзолея. Къде в София обучават хора за роли при революции? Романът ни повежда през Цюрих, София, Виена, Сараево Бруклин и много други места и времеви периоди; тук смехът често е съпроводен със страх.

За човек с носталгични чувства към вчерашния ден този роман представлява трудно изпитание - той сблъсква читателя с отказване от идеализираното минало или трансформацията му.

Авторът анализира взаимодействията между времената ,когато личната и колективната памет решават да напуснат нашето настояще. Специално внимание е отделено на новите обсесии на Гаустин спрямо незабравимите моменти от историята , които непрекъснато идват срещу него.

Текстовете относно времеубежищата подчертават необходимостта от тяхното построяване щом настоящият момент вече не предлага уютен дом.