Боговете не пишат

„Боговете не пишат“ е творба, изпълнена с божествени слова, в която думите са успели да избегнат смъртта. Това е характерно за стила на Величка Настрадинова. С трагична грация тя предлага симфония от девет впечатляващи разказа, които разглеждат силата и уязвимостта на любовта, доброто и злото, както и значението или безсмислието на отмъщението. Темите обхващат мощта на душата и духа, залеза на боговете и слънцестоенето на обикновените хора.

Тези истории са смесица от тъга и радост, жестокост и дълбочина – те рисуват географията и историята на човешките страсти. Разкази, свързани със съвременната ни реалност, представени като своеобразна пауза между действията в една голяма пиеса; временно прекъсване сред важните идеи.

Всичко това е изложено по толкова завладяващ начин, че става ясно защо боговете нямат възможността да пишат.
Красимир Димовски