Оживелият подвиг. Каймакчалан и Европейската война през погледа на потомците

Какво символизира за мен името Каймакчалан в днешно време? То не е само тъмен момент от семейната ми история, а и един незавършен дълг. Този дълг остава неизпълнен, защото всички ние – както предишните поколения, така и нашето – носим вина към загиналите герои. Срамно е, че сме позволили подвига на каймакчаланци да бъде забравен. Официалната политика и наложеното мълчание по темата не могат да служат като оправдание. Бихме могли да намерим начин паметта ни да остане жива… Поне веднъж годишно можеше да си спомняме за жестоката битка от 1916 година. По този начин Каймакчалан нямаше да бъде почти напълно заличен от българското съзнание. Надявам се някога предците ни да ни простят… И още нещо относно малката част от върха: „… която бих искал да оставя в родния си Сливен, както и частица от техния безсмъртен дух, с която мога да стана повече човек и истински българин…“

Винаги съм смятал, че Родината не е просто абстрактна идея или патетичен възглас; тя е живо същество. Да, това е форма на мета-съзнание – огромен многолик разум, където времето и пространството не следват обичайните физически правила. Тази книга укрепва убеждението ми в това твърдение. Защото познанието за "Каймакчалан", предоставено от авторите наистина ни прави по-добри хора и по-осъзнати българи.

Професор Пламен Павлов