В тая суматоха

Бях се навел толкова над витрината с пържоли, че почти бях готов да осъществя психически и вербален контакт с тях. Когато усетих рязкото бутане отзад (да, точно така), вече бях притиснал устните и носа си към стъклото, подобно на дете, гледащо през замръзнал прозорец. Обърнах се за да изразя недоволството си, когато погледът ми попадна върху огромните им бицепси.

„Им“ е правилното определение, защото бяха двама. Нямам как да ги опиша адекватно; съмнявам се даже Дарвин да успее в това. Може би Менделеев би могъл след факта от своето творение.
Този, който ме блъсна (да, пак отзад), ме забеляза и каза нещо като:
- Ъ! Извинивай!
След което просто мина покрай мен.

Според рекламите изглежда всички ние сме шизофреници или пък страдаме от булимия и астма; простатата ни сигнализира постоянно като SMS от мобилен оператор – все някой крайник ни боли или пък имаме газове, диария или зъбобол... главоболие… а може би дори някаква друга болка, която не знам каква е.
Идиоти колкото щеш има около нас; но пък задниците ни са невероятно здрави и нуждаещи се само от луксозна тоалетна хартия – такава която не се къса лесно като вестник „Работническо Дело“, киснеща два дни в сос за гурме салата.
Да ни е яко задника!