Посвещение. Поезия в проза

Този човек всеки ден през лятото работи по оградата си. Изработва я от счупени тухли, камъни и плочи. Те се виждат под мазилката, с която е покрита. Зидът не е солиден, а представлява ниска конструкция с колони, издигащи се на всеки метър-два, между които след това поставя дъски, мрежа или преплетени клони от габър и други материали. Всеки път щом минавам оттам, го виждам край пътя до оградата в действие. Той е гол до кръста и прегорял от слънцето – озлобен добряк в търсене на спасение...