Да откраднеш сърцето на дявола

В Чикаго, през 1920 година, се развива история, която поставя под въпрос реалността.

Това е разказ за булевардите, по които лъскавите коли на заможните издават звуци с клаксони. За бедност и джаз – музиката, която пронизва всеки ъгъл като изгубено коте в търсене на дом. Разказът включва мафията и гъстия дим от цигарите, а също така любовта… История за онзи деликатен момент, когато страстта взема надмощие над разума и тайни обгръщат душата ни в мрак. Моментът, когато всичко около теб рухва заради собствените ти избори и грешки. След края на всяка забрана идва времето да се запиташ: дали това е предопределението ти или все пак ние сами определяме пътя си?

Когато започнах да чета ръкописа на Даян Шаер „Да откраднеш сърцето на Дявола”, признавам че бях привлечен от интригуващото заглавие. Не предполагах колко дълбок и въздействащ ще бъде този разказ за вечната тема - любовта. Удивлен съм от способността на младата авторка да рисува ярки образи с думите си и да вплита съдбите на героите в тяхната сложна мрежа. Романът завладява вниманието до последния ред не само благодарение на преплетеността между житейските истории, но и заради философските размисли относно случванията в нашия живот сред хаоса на времето ни.

„Липсващите думи болят много повече от казаното…” - тези слова са истина според моя опит; знам как красивият език може да избледнее във въздуха, докато неизразената истина потапя човека в бездната на незавършеното.
Стефан Данаилов