Всички на носа на гемията /четвърто издание/

Винаги съм считал Деян Енев за изключително даровит автор. Той никога не се е фокусирал върху победителите или блестящите успехи, а вместо това рисува образа на скромни и непознати личности, които живеят в забравените кътчета на ежедневието. Неговото търсене на спасение за човечеството е свързано с дълбочините на живота, там, където единствено любовта и добротата от някоя "душичка" могат да поддържат нашето съществуване. Помощта идва без задни мисли от хора, които дори не биха помислили да искат повече от това, което притежават. В наше време подобна литература има огромно значение; ние често пренебрегваме именно тази невидима и възобновяваща страна на живота поради своето разочарование. Фактът, че настоящият писател остава устойчив срещу изкушенията да бъде песимистичен или циничен и отказва грубиянства говори много за вътрешната му сила и творчески качества. Когато споменем тези тихи несретници, веднага можем да си припомним произведения като “Серафим” на Йовков. Това е особено важно за националната ни литература - в нея винаги трябва да присъстват писатели, които защитават милосърдието към ближния.

Димитър Коруджиев