На пост

Винаги съм смятал, че всяко добавяне на уточнение към термина „роман“ показва известна претенциозност. Изрази като „вместо роман“, „порочен роман“, или „роман за чувствата“… обаче в случая не мога да избегна да нарека произведението „На пост“ вертикален роман. То е насочено нагоре и наподобява стълба, чийто връх изчезва в блясъка на небесата.

Текстът е оформен с прецизност – подобно на камбана, изповед или ускорения поток от Големия Адронен Колайдер. В него присъства както еуфоричният ентусиазъм на новоповярвалия, така и мъдростта на този, който дълго време е извървявал сложния път към убежището на Истината.

Петър Марчев