Българският модернизъм

Книгата представлява обширно изследване на българския литературен модернизъм, базирано на разнообразен материал, от който част е оставал извън вниманието на литературната критика и е бил игнориран или неправилно тълкуван. В контекста на Европа се разглеждат списанията „Мисъл“, „Везни“ и „Хиперион“ заедно с техните свързани среди. Направени са корекции по неточности относно тяхното значение в българската литература и културна среда.

Изучават се вижданията и влиянието на основателите и теоретиците на българския модернизъм като д-р Кръстев, П. П. Славейков, Г. Милев, Ив. Радославов, Л. Стоянов, Н. Райнов, Ем. Попдимитров, Ч. Мутафов и Кирил Кръстев; също така по-малко проучените фигури като Ив. Андрейчин, Ив. Грозев и Б. Савов.

Разгледано е появяването на авангардистките течения, новия витализъм и постсимволистичния реализъм в рамките на самия модернистки период.

Подробно анализират прозата на Н. Лилиев, а естетическите концепции и художествените опити на Св. Минков и Ч. Мутафов са поставени в европейска перспектива.