Пред пепелището на нестаналото българско общество

През последните години станахме свидетели на поредния етап от българския "преход": наблюдавахме нова "революция", наречена борба с олигархията и промяна на "системата". В нея част от управляващата елита, временно лишена от власт, задейства своя медийно-политическо-икономически и криминален апарат срещу друга групировка в олигархията. За целта бяха мобилизирани жертвите на системата, които искрено вярваха, че им се предоставя историческа възможност за действие. Изглежда обаче все още не осъзнават, че в съществуващия обществен модел тяхната роля е да бъдат само декори, а не основни герои в живота си. С напредването на времето приказката за "прехода" започва да губи магията си и сред токсичните й остатъци постепенно се очертават контурите на един нов свят. Мнозина инстинктивно усещат, че са предназначени да бъдат основоположници вместо водачи в хранителната веригa. Оттук идва безпокойството и хаотичното търсене на решения – призиви за нови избори, различен парламент или правителство; желание за намаляване броя на депутатите или увеличаване на граждански контрол; идеи за замяната им с представителство от народа; смятане за необходимост промяната на избирателната система; отказване от парламентаризма в полза на пряма демокрация; настояване партиите да бъдат заменени с индивидуалности; общо желание за смяна на "системата", без ясна представа какво ще я замести.

Но вече е твърде късно: историята затваря своите врати.