Момиченцето, което си играеше на Бог

Романът е изненадващ, трогателен и изпълнен с хумор, но също така носи дълбока тъга. Той разглежда темата за съвременната работна емиграция по оригинален и вълнуващ начин. Историята се разгръща през погледите на Радица – малко момиче, отгледано от баба си и дядо си, както и на Летиция – майка й, която работи в Италия, наред с други значими персонажи.

Книгата оставя силно впечатление; в нея умело се преплитат мотиви за детството и невинността с темите за отчуждението и различията във възприятията. Разказват се семейните отношения и процесът на разпадане на идентичността срещу фона на един несигурен свят.

Този роман е завладяващ; историята те грабва още от първите редове и не те пуска до последната страница.