Българи в италианските академии за изящни изкуства (1878-1944)

Темата на изследването "Българи в италианските академии за изящни изкуства (1878-1944)" обхваща българите, които са се обучавали и специализирали в художествени академии в Италия между 1878 и 1944 година. Основен акцент е поставен върху архивните документи от Флорентинската академия, Академия Албертина в Торино, Академия Брера в Милано и Венецианската академия. Изследването включва също архиви на Венецианското биенале, както и частни колекции в Италия (като тези на Р. Дюлгеров, Фондация Села, Фондация Пиаченца и Фондация Анигони) и България. Целта е да се проучат наличните матрикулни книги на италианските учебни заведения с цел извличане на имената на български художници.

В първите три глави се анализират основните италиански академии – те предоставят нова информация относно българските творци, учели там. Необходими данни не са намерени за Академията за изящни изкуства в Рим. Дисертацията съдържа списък с всички известни български художници от архивите, придружени от техните биографични данни, изучаваните дисциплини и получените награди.

Четвъртата глава носи заглавие "Българо-италиански културни диалози през първата половина на 20-ти век" и представя непознати истории за художниците с нов поглед към вече известните им портрети. Обсъждат се шест теми: личността на Иван Маринов (1877-1941) със запазено творчество; неизвестният период от живота на Борис Георгиев (1888-1961), свързан с фамилия Села; произведенията на архитекта Николай Дюлгеров чрез документи от архива му; участията на българските творци във важни културни събития като Венецианското биенале и международната изложба в Рим през 1911 г., отбелязваща юбилея на италианската държава.

Заключението обобщава събраната информация по актуални въпроси относно културния обмен между България и Италия през края XIX - началото XX век.