Романтикът Димитър Добрович (1816 1905)

Димитър Добрович заема важно място в историята на българското изкуство, като след възрожденските зографи е първият художник, който полага основите на новата светска живопис. Той принадлежи към народ, който остава сравнително непознат в Европа през XIX век и преминава през различни европейски столици – Цариград, Атина и Рим, където с всеотдайност преследва своето призвание. Неговите произведения, които се съхраняват в България, както и други творби извън страната ни, допринасят за богатството на европейското изкуство от този период. Празнуването на 200-годишния юбилей на художника служи като стимул за задълбочено проучване на неговото творчество - търсене на картините му и осмисляне значението им. Именно това представлява целта на проекта посветен на Димитър Добрович.