Три трактата

Настоящото издание за първи път предлага на български език три трактата от един от най-влиятелните фигури в средновековната схоластика. Изборът е направен с цел да се представят важни дискусионни теми, характерни за учената литература през „класическото" тринадесето столетие, както и специфичната стилистика на изследванията и техния подход.

Животът на автора следва в много отношения стандартния модел на духовна кариера, при която ангажиментите към църковните институции и научното изследване взаимно се подкрепят. Алберт е роден около 1200 година (според друга версия – през 1193) в Лаунинген, Швабия, в рицарско семейство. Няма информация за детството му, но като тийнейджър учи юриспруденция в Падуа. В този италиански град вероятно за пръв път среща етическите и натурфилософските трудове на Аристотел. През 1223 (или 1229) г. става член на доминиканския орден и продължава обучението си в Кьолн, където започва да изучава теология. От 1233 г. преподава последователно в различни доминикански училища - Хилдесхайм, Фрайбург, Регенсбург и Страсбург. Определящо за неговото академично развитие е обучението му във Теологическия факултет на университета в Париж, където получава докторска степен и правото да преподава теология. През 1248 г., Алберт поема поста ръководител на новосъздаденото висше учебно заведение (studium generale et solemne) в Кьолн; там негов ученик става известният Тома от Аквино. Между 1254-1257 година той служи като приор на доминиканската провинция Тевтония и през 1256 г., съвместно със своя талантлив ученик защитава пред папската курия правата на доминиканската катедра във Франция.