Германия, мръсна приказка

Пасков внимателно избягва неправилния тон дори в на пръв поглед незначителни моменти и фрази. За него няма неважен момент, тъй като всеки детайл носи неговия характерен стил. Неговите герои възприемат света с всичките си сетива – усещат миризмите, абсорбират тайните му, докато достигнат до самата същност на живота и неговото оголено ядро. Онези сили, които ни издигат нагоре, са свързани с тези, които ни водят надолу - към реалността извън социалните мрежи, моралните ограничения и рационалната мисъл. Там човек най-накрая може да усети истинския живот.
Бойко Пенчев

Тялото се сблъсква със потта, наркотиците и алкохола; страхът е навсякъде. Духовете оживяват чрез светлината, музиката и таланта сред безнадеждността.
„Германия: мръсна приказка“ е роман за българската идентичност отвъд национализма; той прониква дълбоко в душата и физически те завладява – чувстваш го по бедрата си и чуваш как зъбите ти тракат от ужасяващо реалистичното представяне на изгубеното поколение от края на 60-те години, което ярко отразява съвременността.
Има читатели на „Германия: мръсна приказка“, а има и такива, които тепърва ще я открият. А за останалите разговорът не би имал смисъл.
Димитър Стоянович

„Германия: мръсна приказка“ представлява експлозия – триумфално проявление на младостта срещу остарелия език на социализма. Това е рок опера или минилитературен "Уудсток", звучи дръзко с китарното соло в ушите ми – Викторе! Безсмъртният грешник! Ти не си роден да умреш... И никога няма да бъдеш!
„В крайна сметка всичко е любов!“
Захари Карабашлиев