Революционната народна песен от Македония Т.2

В своята книга Илия Манолов разглежда, развива и успешно разрешава един известен проблем в областта на фолклористиката - връзката между фолклора и историята. В кратко резюме можем да кажем, че песента служи за документ за историческите събития, но сама по себе си не е исторически архив. Историята, особено тази с кървави конфликти, непрекъснато вдъхновява създаването на песни в Македония, отразяващи почти всяко важно събитие и личност. Наблюдаваме едно уникално явление – няма друго време или място с подобна творческа активност, при която саможертвата толкова тясно се преплита в поетичните изрази на авторите на песни. Смятам, че Илия Манолов е използвал този изследователски момент със завидна прецизност и е компилирал специфично досие за почти всяка песен; броят им е впечатляващ. Той поставя пред нас предизвикателството: какъв е фолклорният отзвук спрямо историята? Известно е колко много спорове има относно произхода на т. нар. исторически песни от миналото. Манолов документира един актуален процес във фолклора и това представлява неговото значително научно преимущество. За него песента функционира като хроника на историята - независима хроника, подчинена на принципите на музикално-поетичното мислене, което най-осезаемо се проявява именно в Македония през първата половина на XX век. По този начин той предлага теоретична перспектива, която частично "проблематизира" разбирането ни за понятието „фолклор“.

„Революционната народна песен от Македония“ представлява основополагающо изследване, което последователно описва живия процес по създаването на революционни народни песни в обширна музикално-фолклорна среда през период от около 30 години — нещо новаторско за нашата литература по фолклористика. Авторът проследява развитието на песните хронологично според революционните събития и очертава приносите и заслугите на определени дейци-революционери, които са увековечени чрез тяхното творчество. Основният критерий тук не са личните мнения (независимо чии), а оценката направена от народа самият – което ясно проличава особено при образа и противоречивата натура на Яне Сандански; за него има далеч повече песни (с малки изключения) отколкото за всеки друг забележителен участник в революционния процес.
Професор д-р Тодор Джиджев