Аз, Жустин, или неволите на невинността. Джезуалдо, или неволите на жестокостта

Ириния Делина е поетеса, философ, музикант, сценарист и художник. Тя е автор на множество стихосбирки и трактати относно философията на езика и музиката. Участвала е в проект за театър, който изследва интелектуалната чувствителност, както и в научни проучвания свързани с моделите на съзнанието и квантовата физика. Освен това взема участие в авангарден научен проект за изучаване на вакуума.

Книгата "Жустин и Джезуалдо" представлява ново явление в българската джендър теория. Тя се дели на две части - "Жустин" и "Джезуалдо". Първата част цели да възроди радикалния феминизъм вдъхновен от Люс Иригаре, докато вторият раздел разглежда маргинализираните роли на мъжкото чрез творчеството на Шекспир. Значително е, че тези теоретични идеи са представени художествено. „Женската“ част комбинира философско есе с поезия, а „мъжката“ част представлява пиеса. Авторката (или нейният литературен образ) адресира Жустин от Маркиз дьо Сад и обсъжда унизеността и загубеността на женствеността. Джезуалдо е владетел но също така талантлив музикант-съзидател; той притежава меланхоличното настроение типично за произведенията на Шекспир. В допълнение към всичко това той остава известен като един от най-прочутите убийци през вековете – неговото престъпление става катализатор за таланта му. Присъствието на простонародните персонажи Вини и Луцио във втората част позволява текстът да бъде интерпретиран като шекспировска реплика спрямо "Розенкранц и Гилдънщерн са мъртви" от Том Стопард.