Лудост и еволюция / Бележки

Теорията за еволюцията и „науката за душата“ нямат никаква връзка помежду си. Първата не се занимава с психичните аспекти, докато във втората липсват еволюционни идеи. И двете обаче се опитват да разгледат "човешката природа", но досегашните им успехи са доста ограничени. Те целят максимална обективност, използвайки логиката на нормалността. Въпреки това, нормалността не проявява интерес към същността на човека и избягва да задълбочава изследванията си в тази посока; вместо това фокусът й е върху самата себе си, търсейки обяснения в „обективните факти“. Нормалността често реагира негативно или дори със страх от ненормалното, което подчертава, че тя служи единствено като средство за прикриване на… човешката природа. Като колективен консенсус за маскиране, самата нормалност има нужда от разяснение. По този начин възниква психологията на нормалността с неопределено намерение да осветли ненормалното явление. В тази връзка Мишел Фуко много точно отбелязва: “Психологията никога няма да успее да каже истината за лудостта, защото лудостта държи истината затворена пред психологията.” Освен това лудостта не само запазва истините относно психологическите аспекти, а също така носи истини свързани с човешката еволюция. Затова единственият подходящ отговор на въпроса какво стои зад колективната нормалност у хората идва именно от еволюционната "лудост" на нашите предци.