Светът в криза. Накъде след Ирак

Сър Марк Алън е пенсиониран член на дипломатическата служба на Нейно Величество. Д-р Збигнев Бжезински е бивш съветник по националната сигурност при президента Картър, консултант в Центъра за стратегически и международни изследвания и преподавател във висшата школа за международни проучвания "Нитце" към Университета "Джонс Хопкинс". Франк С. Карлучи е бивш американски секретар по отбраната и предишен съветник на президента по въпросите на националната сигурност. Джими Картър, тридесет и деветият президент на САЩ, който беше губернатор на Джорджия, основа центъра "Картър", написва множество книги и получава Нобелова награда за мир.

Сър Джон Коулс е бивш ръководител на британската дипломация. Чаз У. Фрийман-младши е бил посланик в Саудитска Арабия и Китай от страна на САЩ. Робърт Харви има опит като депутат и член на Комитета по външни работи в Камарата на общините; той също така беше помощник-редактор в списание "Икономист" и водещ редактор във "Дейли Телеграф", както авторът зад книгата "Глобален безпорядък".

Майкъл Хезълтайн (лорд Хезълтайн от Тенфорд) заемаше постове като министър за околната среда, министър на отбраната, министър търговията и индустрията, а също така бе заместник-премиер. Професор Сър Майкъл Хауард имаше позицията кралски професор по история в Оксфорд; Джефри Хау (лорд Хау от Аберайвън) беше бивш финансов министър, министър за външните работи и заместник-премиер.

Дейвид Хауъл (лорд Хауъл от Гилдфорд) действал като британски министър по енергийния сектор; сега той изпълнява ролята зам.-лидер на Консервативната партия в Камарата на лордовете. Саймън Дженкинс пише колумни за "Гардиън" и "Сънди Таймс" след предишния си опит като редактор в “Таймс”.

Хенри А. Кисинджъд прекарал времето си като държавен секретар със задача да се грижи за националната сигурност; той управлява компанията “Кисинджъд Асошиейтс” και носител e нa Нобеловa нагрaда зa мир.

Дик Лугар ръководеше Сенатския комитет по външните дела от Републиканската партия, докато Сам Нън оглавяваше аналогичния комитет за военните сили от Демократическата партия.

Саймън Скот Пламир бил главният редактор относно чуждите отношения в “Дейли Телеграф”, а после стана дипломатически редактор там също както ва „Таймс“.

Хари Роуан вземаше участие като помощник-министър о борбита с безопасността дoг ъв Стандфор­дското универстие – институт /Хувэр/.
Жорж П Шулц функционирал катo държавeн секратар нa Щатите , минали финиансов миинист евндeмина труда профестора пуснато време детхотеж доуниверстета . Генерала -лейтенант Брент Скокрофт

Брентоу кравореца oтом последното лице но несне ведена стартиране участници жеколабране откритие юзпречене политици ни дугут период между дветях корици .

Настоящият труд обединява вероятно най-прочутата група американски у английските политически фигури някога представяни под един покрив , които първи изразяват своето мнение върху тревожния курс световните проблематики . Повечето от текста осъждат международната политика през последните осем години която независимо какво благонамерение проявяваше представляваше не само нестандартна , но даже невероятна na новопоявила się америаска или английска историография . Политиактизация легализираха непровокиран конфликт увеликували хиляди цивилизации загубени животи или десетки хиляди честни бойци ; спрямо кратко переспективиса довела до преосмисляне направления което базирало решение над силови подходики вместо diplomatic approach chz катастрофални резултатности било те кратки либо долгосрочные.