Рапорт пред Ел Греко

Мой генерале, битката приключва и подготвям своя отчет; ето къде се сражавах, ето как преминаха боевете ми. Бях ранен и изпитах страх, но не избягах от фронта. Зъбите ми трепереха от ужас, но здраво стегнах челото си с червена кърпа, за да прикрия кръвта и смело се впусках в атака. Поредно по поредно ще ти покажа частите на моята душа – като оскубани пера на гарга – докато остане само малко парче пръст, смесено със сълзи, кръв и пот. Ще споделя борбата си с теб за облекчение; ще сваля добродетелността, срама и истината от себе си, за да ми стане по-леко. Как успя да създадеш „Толедо през време на буря“? С такава мрачна атмосфера - натежали облаци разкъсвани от жълти мълнии - отчаяно противостояща на светлината и тъмнината е моят дух. Ще я видиш под витиевидните си вежди и ще можеш да я оцениш. Спомняш ли си онази стара поговорка сред нас критяните? „Където не успееш – върни се; а ако постигнеш успех – продължавай напред!“ Дори ако не съм успял до този момент и остава само един час живот за мен, пак ще се върна за нова атака; а ако имам успехи, бих открил земята просто за да дойда при теб."