Последното изкушение

"- За манастира ли говориш? - извика тя с неочаквана ярост. - Каква е причината? Какво ще търсиш там? Не ти ли е жал за младостта си?
Младият мъж остана безмълвен, а старицата поклати изтънялата си глава и изсъска като змия.
- Ти отиваш да намериш Бога ли? - попита тя със сарказъм.
Гласът на момчето прозвуча почти незабележимо:
- Да...
Старицата ритна кучето, което се мотеше около слабите й крака, след което направи крачка към него.
- Ох, бедняко! – възкликна тя. – Но Бог не живее в манастирите; Той е в домовете на хората! Там, където има семейство и любов, там присъства и Бог; там, където растат деца и се създават грижи, готви се храна, имат се спорове и помирения – там е Божието присъствие. Не вярвай на приказките на онези безплодни хора – когато лисицата не може да достигне гроздето, казва че то било зелено! Истинският Бог е този домашен бог; Нему трябва да отдаваш почит; а другият принадлежи само на лишените от живот!"