Преследвачът на звуци

Какво свързва произведението на Франц Шуберт „Смъртта и момичето” с песента „Една българска роза”, изпълнена от Паша Христова?

И каква е общата линия между „Прощалната симфония” на Йозеф Хайдн и „Моя страна, моя България” от Емил Димитров?

А също така между симфонията „Турангалила” на Оливие Месиан и популярния сингъл на Луис Армстронг „What a Wonderful World”?

В романа си "Преследвачът на звуци" авторката Леа Коен разкрива, че тези музикални творби играят ключова роля в живота на няколко млади музиканти през периода 1968 - 1973 г., които са обединени от желанието си да напуснат България. След събитията в Чехословакия през 1968 г. страната попада в нов период на потисничество.

Свързваща нишка между тях е един невидим преследвач на звуци, който знае всичко за техните лични борби, мечти и амбиции. Той ще се появява във всеки важен момент от живота им, като пречка по пътя към свободата им в този сложен разказ за съдбите на младите български музиканти по време на Голямата подлост.

За написването на новото си произведение Леа Коен е проучила над 2000 страници непубликувани документи, които излагат шокиращи факти относно известни личности и събития от не толкова далечното минало.

Докато Влади чете текста, светът около него сякаш се стеснява и после изчезва. Изведнъж той остава сам в огромно пусто пространство, наподобяващо фабрично хале. Там десетки мъже в сиви костюми и жени със строги лица обработват белички пликове с доноси. След това тези пликове тръгват по свой собствен маршрут – към летища, гарове или концертни зали; те дори стигат до апартамента на Хачатурян или хотелската стаяна една българска Татяна – само за да я измъкнат от уютното й легло и да я заведат в студено мазе. Когато веднъж започнали своето движение, белите листове с доносите достигали целта си точно като куршум от специализирана стрелба – безпощадно уцелвайки поставената цел.