Грифонът и Химерата. Българската душевност през Възраждането

"Бай Ганьо" и "Чардафон Великий" представят два аспекта на едно и също лице – символи на грифона и химерата, отразяващи раздвоението в народностното самосъзнание. Те поставят под въпрос кой е истинският носител на новите ценности – народа или появяващата се интелигенция.

Според Алеко, Бай Ганьо е нахален простак, който без свян пробива пътя си в живота. За Захарий Стоянов той представлява всичките обществени добродетели, олицетворение на народния дух и патриотизма. Тези два образа обаче стоят един срещу друг в разрушителна борба.

Чардафон, идентичен с Бай Ганьо, не служи за родината и няма намерение да жертва живота си за нея. Неговата жизненост е очевидна; тя обаче е насочена изцяло към собственото му благо. Въпреки че неговата сила произлиза от възраждането, той вече не помни идеалите от миналото. Участието му в Старозагорското въстание остава само спомен.

Бай Ганьо игнорира миналото си; всяка негова жизнена активност е сведена до груб практицизъм - стремежът му е да живее добре вместо да умира за България. Страшно впечатление оставя сравнението между грифона и химерата, между "Чардафон Великий" и "Бай Ганьо", както и противопоставянето на фейлетоните на Алеко с "Записките". Какво би било ако двамата можеха да проведат открит разговор? Вместо това те са представени чрез величествени образи, които обобщават общността ни напомняща ритуали от Африка, където племенното събрание почита маската как смееща се така и тъжна."
Владимир Свинтила