Кеворк проговаря

От многото интервюта, които проведох, трябваше да избера около петнадесет и да добавя контекста им. Това се оказа доста трудно. Спомените сами идваха при мен. За много от срещите съм водил записки в дневниците си, което е късмет за мен. Има детайли, които дори сега ме изненадват – сякаш са преживявани от друг човек, а не от мен.

Коментарите относно персонажите в книгата произлизат от внимателното ми взаимодействие с тях и понякога даже приятелство до известна степен. Публикувани са тези коментари, които считам за подходящи; все още не е настъпило времето за голяма част от моите записи.

Интервютата тук са подредени по такъв начин, че между тях възникват интересни връзки. А техните герои изглежда продължават да дискутират помежду си дори след смъртта си – това е хубаво.

Вероятно ще забележите у повечето мои герои едно оглеждане наоколо. Защо ли? Но напомня на стария анекдот: две песъчинки вървят през пустинята и едната казва на другата: "Имам усещането, че някой ни наблюдава..."