Онлайн самота

Спомените за миналото са единствената сигурност, че сме го изпитали. Въпреки това, писането на дневници е изгубило популярността си сред новите поколения, както и обсъжданията относно стойността на човешките добродетели. Поради тази причина всяко художествено усилие за осмисляне на живота и преодоляване на мимолетната природа на преживяното веднага привлича вниманието.

Влюбеният остава непроменен независимо от времевия контекст или обстоятелствата. Такъв е и всеотдайната героиня в романа, въпреки че е срещала своя Стив само пет пъти „на живо“. Той носи различни „виртуални“ лица при всяка среща, но лъжите му остават без образ – анонимни и трудни за разпознаване. Затова онлайн разочарованията от егоизма и измамите на любимия човек са толкова дълбоки.

В нашето забързано настояще хората се стремят да консумират всичко достъпно, понякога с цената да загубят своите чувства. Но романът вдъхва надежда, че всичко зависи от Човека и неговата необяснима способност да различава истинските стойности в живота. Един древен мъдреца беше казал, че смисълът на съществуването е научаването как да обичаме. Така запазването на спомена за искрена и всеотдайна любов – случила се главно в интернет пространството през 21-ви век – придава особена стойност на преживяното. Дори в цифровия свят изрази като „обичам те“ и „не мога без теб“ винаги ще имат значение. Ако съдържанието им бъде деформирано или напълно загубено във виртуалната реалност, остава надеждата след прочитането на "Онлайн самота", че някой ще напише призива ни за спасение: Save Our Souls вместо логото на програмираната рационалност - "Windows".

Професор Галя Герчева представя произведение с откритост и искреност до степен риск от уязвимост - такъв риск много от нас поемат онлайн в интимната анонимност на Интернет-пространството с очаквания за взаимство против самотата; понякога оставаме голи пред света – уязвими бленуващи помощ! Авторката премахва анонимността зад "user-а" и стъпва под светлината.

Докато четем книгата си задаваме въпрос дали очевидните неуместности тук-там не са целенасочени средства за изграждане образа й като несръчна във възприятията си жена — тъжна но деликатна , щедра , силна . А когато е нужно — санкционираща!

Разгръщането двете основни фигури — авторката сама със антиподът й патологичния лъжец — увлекателно държи читателя прикован към страниците; книгaта действително може да бъде прочетена наведнъж.
Доц., дмн Антон Славчев - психиатър в Медицинска академия София